магданоз
Магданозът е двугодишно растение от сем. сенникоцветни, родината му е Средиземноморието. Култивира се и за корените, и за листата. Листниковият е с гладки листа, но има и сортове с къдрави листа.
Магданозът (Petroselinum crispum и Petroselinum neapolitanum или Petroselinum latifolium) е светло зелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия Изток, Европа и Америка.
Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил.
Магданозът е от едно семейство заедно с морковите и целината — Сенникоцветни (Apiaceae).
Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат.
Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат.
Листата съдържат етерични масла, като апиол, и миристицин, витамин С, провитамин А, калциеви соли. Използва се пресен в салати, леко обработен – в ястия, в подправкови смеси.
Магданозът може да се замрази, като запази превъзходно качествата си, може да се изсуши, но тогава губи част от аромата си, може да се осоли. Използва се и коренната му част – пресен в ястия и за туршии, изсушен или суров.
Магданозът се запазва идеално, ако се нареже ситно, напълни се плътно в буркан с добър капак и се държи в камерата.
Наситнена връзка магданоз, смесен със сол, лимонов сок, черен пипер и нарязани пера лук, става бърза и много вкусна салата.
Произход
Произходът на магданоза води началото си от Средиземноморския регион на Южна Европа. Той е бил използван повече като лекарство, отколкото като храна. Древните гърци са го считали за свещен и с него са декорирали гробниците.
Хората са започнали да консумират магданоза като храна чак през Средновековието.
Състав
Магданозът е една от малкото храни, които съдържат оксилати, естествено съдържащи се вещества в растенията, животните и хората. Заради това хора, които имат проблеми с бъбреците или жлъчката, трябва да избягват консумацията на магданоз.
Магданозът е източник на витамините А, С и К, а също и на желязо и фолати.
Съдържащите се в магданоза флавоноиди са апиин, апигенин, лимонен, юджинол и алфатюжен, благодарение на които магданозът е толкова полезен за здравето.
Избор и съхранение
Винаги трябва да избираме пресен магданоз пред сушената му форма, когато това е възможно. Свежият магданоз е с наситен зелен цвят. Той трябва да се съхранява в найлонов плик в хладилник.
Плосколистният магданоз може да се съхранява и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се съхранява на тъмно и сухо място в затворен съд.
Къдравият магданоз се съхранява по-добре чрез замразяване, а не изсушаване. За целта се измива много добре и нарязва на ситно, след което се пълни в пликове за фризер.
Ползи от магданоза
Възпрепяства образуването на тумор, благодарение на летливите масла, които съдържа.
Помага за предотвратяване на увреждания на клетките и е доказан антиоксидант.
Магданозът е добър източник на фолиева киселина, която е един от най-важните В витамини.
Магданозът е полезен при лекуване на очни заболявания – възпаление на роговицата на очите, конюктивит, офталмия.
Богат на витамин С.
Препоръчва се при жени с нарушена менструация.
Дневната доза магданоз не бива да надвишава 30 г, и то взети на три пъти.
