Традициите на Великден

Както всички други религиозни празници, и Великден има своята светска, малко комерсиализирана страна. 

Дихотомната природа на Великден и символите на празника, обаче, не са непременно обаче само модерна измислица.

Великден винаги е имал и своята нерелигиозна страна. Всъщност първоначално Великден е бил езически празник. След това той е бил възприет от християнските мисионери.

Древните саксонци са празнували завръщането на пролетта с шумен фестивал, отдаващ почит на богинята на младежта и пролетния сезон, Eastre (Ийстре). Когато християнските мисионери, живели втори век, срещнали северните племена и техните езически чествания, те направили това, което обикновено се случвало, а именно опитали се да превърнат езическите ритуали в християнски чествания.

Трябва да е било доста рисковано за много ранното Християнство да превърне честванията на светите дни с внимателно съблюдаване на датите, тъй като те не съвпадали с празниците, които вече съществували. За да спасят своя живот, мисионерите решили да разпространят своите принципи бавно сред християнските народи, за да им позволят да продължат да празнуват езическите празници, но следвайки Християнските принципи.

Постепенно така се случило, че езическият фестивал на Ийстре съвпаднал със съблюдаването на Християнското празнуване на Възкресението Иисусово. По този начин фестивалът бил променен, за да се превърне в Християнско честване. Старото име Ийстре било в края на краищата сменено с днес известния Ийстър (Великден на английски).

Денят на Великден

Преди 325 г. след Христа, Великден е бил празнуван по различен начин на различни дни от седмицата, включително Петък, Събота и Неделя. В тази година Съветът на Никея бил свикан от Император Константин. Той издал заповед за Великден, която отбелязва, че Великден ще се празнува оттук нататък на първата неделя, която се пада след първата пълна луна или след пролетното равноденствие. 

"Пълната луна" според новата заповед значела църковната пълна луна, която се определя като 14-тия ден на лунния месец, в който ден първи съответства на църковната Нова Луна. Ето защо предопределеният ден не винаги се пада на същата дата на астрономическата пълна луна. Религиозното "пролетно равноденствие" е винаги на 21 Март. Ето защо Великден трябва да се празнува в Неделята между 22 Март и 25 Април.

Великденския Заек

Великденският Заек не е модерна фикция. Символът на Великден произлиза от езическия фестивал Ийстре. Богинята Ийстре, който е била почитана от англосаксонците, била асоциирана със своя земен символ, заека.

Германците са пренесли символа на Великденския заек и в САЩ. Всъщност заекът е бил доста отхвърлян от други християнски народи малко преди на настъпи Гражданската война. Що се отнася до страната на сбъднатите мечти, самият празник Великден не е бил много празнуван преди Гражданската война.

Великденските яйца

Както Великденското зайче и самото име на празника, и Великденското яйце също е бил заимстван символ на Християнския празник Великден. Разменянето на яйца през пролетта е обичай, който е с дългогодишна история.

От най-древни времена, яйцето е било символ на раждането на живот в различните култури по света. Яйцата често били опаковани в златен лист, а жителите на селцата ги обагряли в ярки цветове, варели ги в листа или ги декорирали с цвета на пролетните цветя.

Източник и снимка: blog.pochivam.bg